РАЗЛЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; разлетя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разлетя̀л се, -а се, -о се, мн. разлетѐли се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Раздалечаваме се, отиваме в различни посоки с летене; разхвърчавам се. Боди свали гълъбите от раменете си и ги хвърли във въздуха .. Гълъбите се разлетяха на различни страни, но скоро всички се върнаха и кацнаха на дървото над главите им. Д. Цончев, П, 90. Оркестърът засвири. Но още първите тактове бяха пресечени от страшен удар. С оглушителен трясък се разлетяха парчетата на едно от грамадните огледала. Л. Христозов, С [еа]. Дъщеря ми поднесе дланта си, но то [детето] изненадващо замахна и я удари. Мидичките се разлетяха, за да потънат в пясъка! Й. Хаджиев, СП [еа]. Зинга тичешком стигна до отвесния бряг и след миг стройното ѝ .. тяло полетя като стрела надолу .. Хиляди водни капки .. се разлетяха наоколо. М. Марчевски, ОТ 1985 [еа]. Искрящо черен, той [конят] се отпусна изведнъж като черна светкавица и копитата му изчаткаха на циментовия под, разлетяха се искри. И се хвърли към Алекси с муцуната напред. Ст. Вълев, КГБО [еа].